Китай влиза в Африка. Има ли възможност и за България?

Африка в момента е обект на огромно политическо внимание от големите икономически сили. По време на посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Африка изплува желанието на западния свят да задържи своята хегемония в континента и да проучи защо африканските държави се отварят към други страни като Китай и Русия. Това каза Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в ефира на предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

„Африка е задлъжняла не само към Китай, а към всички – към големи банки, страни и партньори. В зависимост от това какви са корените на връзките на африканските страни със западните страни – дали са бивши френски, британски или други колонии – е и типът развитие, откъдето е и типът задлъжнялост.“

Дечева коментира случая на Замбия – която не е пострадала от граждански войни, апартейд или политически и икономически кризи – но е затънала в дългове поради лошо управление и зле планирани инфраструктурни проекти, построени с кредити от Китай.

„Националната политика влиза в капан на желания, които не винаги са добре пресметнати като възможност за изплащане. Не винаги тази задлъжнялост е финансова – много често става дума за изчерпване на редки дървесни видове, които са много ценени в Китай… Африка има ресурси и по този начин плаща“, коментира гостът.

Освен опрощаване на дълговете, трябва да се говори и за равностойно партньорство с африканските държави, които само изнасят ресурси без никаква добавена стойност, каза Дечева.

„Има деградация на околната среда, намаляване на наличните природни ресурси почти без никакво заплащане от другата страна. Това е също поради тази корупция, която при попадане на определени средства те потъват нанякъде. Африка има нужда от истинско партньорство от начало до край – от момента на планиране през експлоатация, изграждане на необходимите съоръжения в Африка, което ще доведе до повишаване на образование и квалификация“.

Такова развитие също ще помогне на африканските държави да задържат образованите си кадри, добави Дечева.

С развитата си икономика Нигерия е регионален лидер, а е значима и с военното си присъствие в съседни държави, като може да повлияе положителни и на съседите си, коментира Дечева. Различните икономически политики на различните щати, всеки от които има свое собствено предпочитано производство и ресурси, затруднява постигането на консенсус за общонационална посока. Франция и Великобритания опитват неуспешно да изградят Транс-сахарската ЖП линия на нейна територия от началото на 20-ти век, като в момента проектът се завършва от Китай.

По думите й всеки път, когато ние показваме сериозна неефективност, се появява друг партньор, който успява по-лесно да се договори.

По-късното постигане на независимост на страните от португалската сфера на влияние – Мозамбик, Ангола, Гвинея-Бисау, Сао Томе и Принсипи – през 1974 г. съвпада с момента, когато страните от Източна Европа вече могат да предлагат навън собствения модел на развитие на здравеопазване, образование, строителни дейности, каза Дечева. В много страни на високи постове продължават да са хора, които са учили или работили с България, или са получавали техническа помощ от България.

„Освен че имаме някакви връзки, там има и една благодарност, което е възможност за нашите малки и средни предприятия, които търсят партньори… Африка е там, търси сътрудничество – ако ние предлагаме, това би било момент на среща“, смята Дечева.

Повече по темите може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
 

Източник dnes.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *